ЦЕЛ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ОБЕЗДКАТА

Целта на обездката е развиването на коня в щастлив спортист посредством хармонично обучение

Най-важното нещо е ездачът никога да не е извън равновесие. Това е най-голямата грешка, която един ездач може да извърши спрямо коня.”

Франсоа Робишон де ла Геринер

Обездка е дисциплина от конния спорт, която се определя като най-висшата форма на обучение на конете

В нея се очаква животните да изпълняват серия от движения, под командата на ездача. Състезанията в тази дисциплина се провеждат във всички категории аматьори, понита, деца, юноши, млади коне, млади ездачи и мъже/жени, като за всяка категория има отделни тестове с различна степен на сложност.

Целта на обездката е развиването на коня в щастлив спортист посредством хармонично обучение. В резултат на това конят става уравновесен, гъвкав, освободен и възприемчив, но също така доверчив, внимателен и старателен, като по този начин се постига съвършено разбирателство с ездача.

Тези качества се проявяват чрез:

  • Свободата и равномерността на алюрите.
  • Хармоничността, лекотата и непринудеността на движенията.
  • Лекотата на предните и ангажирането на задните крайници, чрез енергичен двигателен импулс.
  • Възприемането на поводите, като през цялото време има подчинение / „пропускливост“ (Durchlässigkeit) на помощите и липса на всякакво напрежение или съпротива.

По този начин конят създава впечатление, че прави по собствена инициатива всичко, което се изисква от него. Доверчив и внимателен, той охотно се подчинява на контрола на своя ездач, като остава абсолютно прав във всяко движение по права линия и запазва постоянно огъване когато се движи по извити линии.

В резултат на правилната езда, конят става уравновесен, гъвкав, освободен и възприемчив, но също така доверчив, внимателен и старателен, като по този начин се постига съвършено разбирателство с ездача.

Тези качества се проявяват чрез:

  • Свободата и равномерността на алюрите.
  • Хармоничността, лекотата и непринудеността на движенията.
  • Лекотата на предните и ангажирането на задните крайници, чрез енергичен двигателен импулс.
  • Възприемането на поводите като през цялото време има подчинение/„пропускливост“ (Durchlässigkeit) на помощите и липсва всякакво напрежение или съпротива.
  1. По този начин конят създава впечатление, че прави по собствена инициатива всичко, което се изисква от него. Доверчив и внимателен, той охотно се подчинява на контрола на своя ездач, като остава абсолютно прав във всяко движение по права линия и запазва постоянно огъване когато се движи по извити линии.
  2. Ходомът му е равномерен, освободен и естествен. Тръсът е свободен, гъвкав, равномерен и енергичен. Галопът е свързан, лек и равномерен. Задницата винаги е активна и не се отпуска. Конят откликва и на най-лекия подтик на ездача и така изпълва с жив порив и енергичност цялото си тяло.
  3. Благодарение на живия импулс и гъвкавостта на ставите, освободен от парализиращия ефект на съпротивата, конят се подчинява с охота и без колебание и реагира на различните помощи, спокойно и с точност, показва физическо и хармонично равновесие, както физически, такаи психически.
  4. По време на цялата работа, дори при спиране на място, конят трябва да е „на повода“. За кон се казва, че е „на повод“, когато шията му е повече или по-малко повдигната и заоблена според степентана подготовка, удължеността или събраността на алюра, и приема повода с лек и постоянен мек контакт и подчиненост. Главата трябва да остане в стабилно положение, като правило малко пред отвеса, с гъвкав задтилък, като най-високата точка на главата е задтилъкът, и без съпротивление към помощите на ездача.
  5. При тръса и галопа се демонстрира повдигнатост (каденция), която е в резултат на добрата хармония, която конят показва, когато се движи с добре изразена равномерност, импулс и равновесие. Каденцията трябва да се запазва при всичките различни упражнения на тръс и на галоп и при всички разновидности на тези алюри.
  6. Равномерността на алюрите е фундаментална за обездката.