УПРАЖНЕНИЯ В ДИСЦИПЛИНАТА ОБЕЗДКА

Упръжненията в обездката могат да бъдат разделени в три основни групи:

„Един кон никога няма да се умори при ездач, който притежава такт и чувствителност, защото никога няма да бъде тласкан отвъд възможностите си.”

Нуно Оливейра

Странични (латерални) движения

Основната цел на страничните движения – освен отстъпването на шенкела е да развият и повишат ангажираността на задницата и следователно да подобрят сбора/събраността/ на коня.

Във всички странични движения:

  • рамото вътре,
  • травер,
  • ранвера и
  • полупристъпване

конят е леко извит и се движи в различни следи.

Огъването на тялото и шията не трябва да бъде прекомерно, за да не се нарушава ритъма, равновесието и плавността на движението. В страничните движения крачката трябва да се запази свободна и равномерна, поддържайки постоянен импулс, като трябва да остане гъвкава, каденцирана и балансирана. Импулсът често се губи поради фата, че вниманието на ездача е съсредоточено главно върху  огъването на коня и запазването на страничното движение.

Пиафе

Това е спокойно и плавно повдигане на краката на животното в тръс на място. Гърбът на коня е гъвкав и вибриращ. Задницата е леко снижена, бедрата са с активни стави и добре ангажирани, с което се придава голяма свобода, лекота и подвижност на рамената и предницата. Всеки диагонален чифт крака се повдига и отново стъпва на земята, редувайки се последователно и в равномерен ритъм. При него не е позволено конят да се движи назад, като това се счита за сериозна грешка.

Пасаж

Това е много събран тръс, при който конят повдига високо краката си и крачките изглеждат сякаш между тях има пауза. Целта на пасажа е да демонстрира най-висока степен на сбор, каденц и задържане на тръса, като при него ясно се вижда движение напред. Неравномерните стъпки със задните крака, люлеенето на предницата или задницата от едната на другата страна, както и накъсаните движения на предните или задните крака, или пък влаченето на задните крака се считат за сериозни грешки.

Пасажът е упражнение, като отнема много време за усвояването му от животното.

Качеството на пируета (полупируета) се преценява в зависимост от гъвкавостта, лекотата, правилността, точността и гладкостта на започването и излизането от пируета. Пируета и полупируета трябва да бъдат изпълнени в събран галоп от шест до осем галопни маха – пълен пирует – и три до четири галопни маха при полупируета

Пирует

Пируетът (полупируетът) е завъртане на 360 градуса (180 градуса) извършва в две следи, с радиус, равен на дължината на коня, като предните крака се движат около задния вътрешен крак.  Обикновено се извършват на събран ходом или събран галоп, но също така може да бъде изпълнен и на пиафе. В пирует (полупирует) предните крака и външният заден крак се завъртат около вътрешния заден крак. Вътрешният заден крак описва кръг колкото е възможто по малък.  На какъвото и алюр да е изпълнен пируета (полупируета) конят е леко извит в посоката, в която се завърта, оставайки “на повода” с лек контакт, движението е плавно, както се запазва темпото на стъпките на алюра на който се изпълнява. Задтилакът остава най високата точка по време на цялото движение. По време на пируета (полупируета), конят трябва да запази акцията на краката(ходомът също е включен) и никога не трябва да отстъпва назад или да се отклонява в страни.

В изпълнение на пирует или полупирует в събран галоп , ездача трябва да поддържа лекотата на предницата, като акцентира на събирането.  Задните крака на коня са ангажирани, а крупата е снижена и показвата добра флексия (свиване) на ставите. Неразделна част от движението е качеството на събрания галоп преди и след пирует. Галопните махове трябва да показват повишена активност и събиране преди пируета и равновесието да бъде запазено до края на пируета. Цели на упражнението в събран галоп: Да се демонстрира желанието на коня да се завърти около вътрешния заден крак в малък радиус, като конят е леко огънат в посоката на движение при запазване на активността и ритъма на галопа, правотата и баланса  преди и след фигурата, както и ясните галопни махове по време на въртенето. При пируета и полупируета съдиите трябва да бъдат в състояние да разпознаят реално галопните махове ,въпреки, че диагонала, вътрешния заден и външния преден крак не се спускат в нормален/тритактов/ ритъм и алюрът не се счита за правилен/различава се четвърти такт/.

Серия от летящи смени на галоп (Темпови смени)

Летящи смени могат са се изпълняват последователно, на всеки 4-ти, 3-ти, 2-ри мах или на всеки мах/смени на един темп/. Конят, дори и при последователни смени, остава лек, спокоен и прав, с достатъчен импулс, като не променя ритъма и равновесието. Целта на летящата смяна е: Да покаже реакцията, чувствителността и подчинеността на коня на помощите на ездача за промяна на водещия крак по време на летящата фаза.

Летящата смяна на крака/смени на всеки темп/ се изпълнява на един галопен мах като предните и задните крака се сменят едновременно. Промяната на водещия преден и задния крак се извършва в момента, в който конят е във въздуха. Прилагането на помощите трябва да бъде точно и незабележимо.

Всички грешки, свързани с промяна на ритъма, смени показани през неточен брой галопни махове, закъснение на задницата /дори само на една смяна от серията/недостатъчно покриване на терен, нарушения в правотата/изправеността/, баланса и др. се считат за сериозен недостатък и значително намаляват оценката за изпълнение.