ТРЕНИРОВЪЧНА СКАЛА

Тренировъчната скала е най-важният ориентир за треньори, ездачи и съдии.

Една от тайните на ездата е да правите малко неща, но по правилния начин..”

Нуно Оливейра

Тази скала се прилага за подготовка на млади и по-напреднали коне чак до ниво Гран при. Следването на тези класически принципи прави възможно постигането на целта и общите принципи на обездката. Освен това, тренировъчната скала е също и измерител на качеството на представянето на коня и ездача и ориентирът за съдиите, когато съдят на състезание. Тренировъчната скала е разделена на три части:

  • Развиване на разбиране и увереност, с ударение върху ритъма, гъвкавостта и контакта;
  • Развиване на тласкателната сила, с ударение върху гъвкавостта, контакта и приемането на повода, импулса и правотата;
  • Развиване на носещата сила, с ударение върху импулса, правотата и събраността.

Резултатът на подготовката и тренираността е кон, който е напълно възприемчив и се подчинява с готовност и без съпротива на помощите на ездача. Конят трябва да реагира на тикащите помощи без колебание, с активни задни крайници, които създават двигателната сила. Същевременно, помощите с повода трябва да преминават от устата, през задтилъка, шията и гърба, достигайки задницата, без никъде да се блокират от напрежение.

Конят е възприемчив като помощите „преминават“ през тялото му, когато остава гъвкав по време на всички упражнения, реагира на помощите на ездача, приема полуспиранията и преходите без колебание или съпротива и отговаряи най-леките помощи на ездача.

Хармоничното развитие (throughness) позволява ритъмът да се поддържа постоянно в трите алюра и във всички преходи.
  • Само когато конят се движи с гъвкавост, енергията от задницата може да премине напред по тялото му. Също така, без гъвкавост, задържащите помощи не могат да работят, като започват от устата, и минават през главата, шията и гърба, достигайки задницата.
  • Всеки проблем в контакта, тоест непостоянност или твърдост във връзката между ръката на ездача и устата на коня, пречи на способността на животното да оставя помощите да „преминават“ през тялото му.
  • Кон, който работи с импулс, гъвкав гръб и активни задни крайници е в по-добра позиция да възприема тикащите и задържащите помощи.
  • Докато не остане съвършено прав, конят не може да изпълнява полуспиранията еднакво добре на двата повода и да отива по-отчетливо на повода, в отговор на тикащите помощ на ездача, без задните крака на животното да бягат настрани. От своя страна, правотата е абсолютно необходима за събраността, и следователно, за правилното носене на главата и шията.
  • Ако конят реагира коректно на упражненията за събраност като стъпва напред с двата задни крака еднакво по посоката на центъра на тежестта и поема повече тежест в задницата, това означава, че е постигнал висока степен на подготовка (throughness).
Всички точки в тренировъчната скала са компоненти на общите оценки на стандартните тестове по обездка. Следователно съдиите трябва винаги да проверяват елементите на тренировъчната скала преди да дават общи оценки.

Равномерност и темп

Първата стъпка в тренировъчната скала, която трябва да се овладее е ритъмът. Ритъм означава равномерността на такта във всички алюри. Равномерността е правилната последователност на докосването на земята с копито, а темпът е скоростта на ритъма. (Редът на изреченията е обърнат за логичност при четенето.)

Стъпките и крачките в техните вариации на съответния алюр би трябвало да покриват едно и също разстояние, а също така и да са с еднакво времетраене в постоянен темп.

Ритъмът също така следва да се поддържа и по време на преходите в рамките на даден алюр и във всички завои, както и въглите на манежа, и в правите линии. Упражнение, в което конят губи ритъма, никога не е добро.

Загубата на ритъм често е признак на неправилно трениране. За да се оцени правилността на ритъма, съдията трябва да знае как конят се движи в основните алюри.

Еластичност и освободеност от напрежение

Гъвкавостта, заедно с ритъма, е съществена цел на етапа на предварителна тренировка. Дори и да се поддържа ритъма, движението не може да се счита за коректно, ако конят не работи с гърба си и мускулите не са свободни от напрежение.

Гъвкавостта е централна тема през цялото обучение на коня. Тя никога не трябва да се пренебрегва; напротив, гъвкавостта трябва постоянно да се проверява и укрепва.

Само когато конят е физически и психически свободен от напрежение или принуда може да работи с гъвкавост и максимална способност. Ставите на коня трябва да се сгъват и разгъват еднакво от двете страни на тялото и на всяка стъпка или мах.

Конят трябва да създава впечатлението, че влага цялото си съзнание и физика в работата.

Липсата на гъвкавост може да се прояви в много различни форми, например скованост в гърба, изразено махане с опашка, грешки в ритмичността, липса на активност на задните крайници, напрегната и суха уста и изкривеност.

Показателите на гъвкавостта са:

  • Изражение на задоволство и щастие – освободеност от тревога.
  • Еластичността на крачките – способността на мускулите да се свиват и отпускат гладко и плавно.
  • Спокойна уста, която леко дъвче удилото с еластичен контакт.
  • Люлеещ се гръб и опашка, която конят държи спокойно.
  • Леко и ритмично дишане, което показва, че конят е физически и психически спокоен.

Най-доброто потвърждение и доказателство за гъвкавостта е, когато ездачът даде поводите, конят да си опъне шията надолу и напред към повода без да губи ритъм или равновесие.

Възприемане на повода и помощите/Поемане на тежестта си

Контактът е меката, постоянна връзка между ръката на ездача и устата на коня. Конят трябва да върви ритмично напред в резултат на тикащите помощи на ездача и да „търси“ контакт с ръката на ездача като по този начин „влиза в“ контакта. „Конят търси контакта, а ездачът дава контакта“.

Правилният и постоянен контакт позволява на коня да си намери равновесието под ездача и да се движи с добър ритъм във всички алюри. Задтилъкът трябва винаги да е най-високата точка на шията, освен когато конят се язди с шия, опъната напред и надолу на по-дълги поводи.

Контактът трябва да се получава от енергията на активните задни крака, която се предава по гъвкав гръб към удилото. Напълно погрешно е да се търси постигането на контакт с дърпане на ръцете назад. Този начин на езда винаги ще възпира енергията, идваща от задните крака на коня. Конят трябва да върви напред уверено, опрян на повода, в отговор на тикащите помощи на ездача.

Показателите на добрия контакт са:

  • Конят стъпва напред към удилото с прав и гъвкав задтилък.
  • Конят възприема еластичен контакт със спокойна уста, която нежно дъвчи удилото. Езикът не се вижда.
  • Задтилъкът е най-високата точка.
  • Линията на носа е пред отвеса, а в много събраните упражнения, на отвеса.
  • В средните и удължените алюри трябва да има забележимо удължаване на рамката.

Съдиите трябва винаги да различават:

  • Носът на коня е зад отвеса: това се получава, когато ездачът използва ръцете си твърде силно. Тази грешка може да се получи или в резултат на моментен пропуск в прилагането на помощите, или да е симптом за дълго неправилно обучение.
  • Конят е зад повода, контактът се изпуска: конят отказва да приеме повода. Явление, често свързано с това е, огъване в прешлените по-надолу в шията, а не в задтилъка.
  • Неравномерна дъга в шията. Това се получава в резултат на опита на ездача да установи контакт като използва ръцете си назад. Най-високата точка на врата вече не e задтилъкът, а точка много по-назад, обикновено между втория и третия прешлен.
  • Опиране на повода. Понеже конят не работи достатъчно от задницата, той търси опора в ръцете на ездача като ги използва за „пети крак“.
  • Срещу ръката, над повода: Носът на коня е много пред отвеса. Конят не иска да се огъне в задтилъка и използва мускулите отдолу на шията, за да се съпротивлява на ръката на ездача,като същевременно си сковава гърба и изпада.

Когато се оценява дали конят правилно възприема контакта или е „на повод“, не е достатъчно само да се гледа главата и врата. Съдиите трябва да наблюдават целия кон, неговата поза и това как се носи, особено начина, по който се движи.

Засилена двигателна енергия от задните крака

Импулсът представлява предаването на поривиста и енергична и все пак контролирана двигателна сила, създавана отзадните крака, в атлетично движение на кон, който работи с желание. Импулсът получава видим краен израз единствено в гъвкавия и люлеещ се гръб на коня, насочван посредством мекия контакт с ръката на ездача.

Импулсът не трябва да се бърка с „акцията“, която се отнася до вродената способност на коня да прави изразителни тръсови крачки, които покриват голям терен. Ако конят работи с импулс, моментът на задържане във въздуха е по-отчетлив. Импулсът обаче не трябва да бъде прекомерен тъй като това се свързва с неправилни колебливи крачки, които се получават в резултат от напрегнатост, скован гръб и съпротива.

Най-важният критерий за импулс е времето, което конят остава във въздуха, а не на земята. Следователно, импулсът може да се види само при алюрите, при които има период на задържане във въздуха. Така импулсът е единствено възможен на тръс, при пиафе и пасаж. Не може да има импулс при ходома, понеже няма момент на задържане във въздуха; следователно при ходом, говорим за активност.

Импулсът се изразява в желанието на коня да се движи напред с енергията и носещата сила, която идва от задницата и достига до повода по гъвкавия и люлеещ се гръб на коня. Импулсът позволява на коня да се движи мощно и атлетично като демонстрира еластично и изразително движение.

Импулсът е добър, когато ставите на задните крака отиват енергично напред и нагоре веднага след като краката се отделят от земята, а не само нагоре, или да остават назад. Движението се поема от гръбните мускули на коня, така че ездачът да стои меко и да отива с движението.

Импулсът е въпрос на подготовка. Ездачът използва естествената крачка на коня, като към нея добавя освободеност, тласък напред и гъвкавост.

Ако конят се подтикне толкова силно, че ускорява крачките си, моментът на задържане във въздуха се съкращава, понеже конят поставя краката си на земята по-бързо. В този случай, дори и да се поддържа равномерност, темпото е твърде бързо като в резултат страда импулсът. Скоростта сама по себе си има твърде малко отношение към импулса; най-често тя водидо сплескване на крачките.

Необходимо е желание за движение напред, със задни крака, които тласкат активно и чиито стъпки ясно задминават следата на предните крайници при удължаване. Конят покрива по-голям терен на среден и удължен тръс и галоп, като в момента на задържане във въздуха задните крака идват напред.

Развиването и усъвършенстването на импулса са от основно значение. Импулсът е важен за развиването на силата за тласкане напред и носещата сила на задницата. Също така е предпоставка за постигане правота на коня и събраност.

Еднакво огъване и на двата повода

Развиването на импулс и правота е важно за подготовката на коня за събраност, повече гъвкавост и охотно подчинение.

Изправянето на коня е постоянна задача тъй като всеки кон притежава известна степен на естествена изкривеност.

Конят е прав, когато предницата му е в една линия със задните части, т.е. когато надлъжната му ос е в една линия с правата или кривата линия на движение, която следва.

Изправянето на коня означава също така конят да може да се огъва еднакво добре на двата повода.

Основните причини за изправянето на коня са:

  • Да се помогне на коня да бъде здрав и силен чрез равномерно разпределена тежест на двете страни.
  • Да се подготви конят за постигане на събраност. Единствено правият кон може да тласка напред и да се събира ефективно като използва задните си крака по равно и е в постоянен контакт и с двата повода. Само когато конят е прав, той може да е гъвкав и добре развит и подчинен еднакво добре в двете посоки.
  • Ако конят е прав, задните крайници тласкат към центъра на тежестта.

Ангажираност и равновесие

Целта на събраността е:

  • Да се развие по-нататък и да се усъвършенства равновесието на коня, което е повече или по-малко изместено от допълнителната тежест на ездача.
  • Да се развие и увеличи способността на коня да снишава и ангажира задните си крайници, като с това спомага за лекотата и подвижността на предницата.
  • Да допринесе за „лекотата и доброто поемане на тежестта“ на коня и така да го направи по-приятен за езда.
  • Събраността се развива посредством полу-спирания и странични движения: рамо вътре, тр авер, ранвер и полупристъпване.

Събраността се усъвършенства и постига чрез използването на седежа, краката и задържащи ръце, като се ангажират задните крайници на коня. Ставите се сгъват и са гъвкави, така че задните крака да могат да стъпват напред под тялото на коня.

Но, задните крака не трябва да се ангажират твърде много напред под тялото на коня, тъй като това ще стесни твърде много основата на опората му (базата на сбора) и ще попречи на движението. В такъв случай линията на гърба ще се удължи и повдигне по отношение на опорната база на краката, ще се наруши устойчивостта и конят ще бъде затруднен да установи хармонично и правилно равновесие.

От друга страна, кон с твърде удължена опорна база (прекалено разтегнат), който не може или не иска да ангажира задните крака напред под тялото си, никога няма да постигне достатъчно добро събиране, което се характеризира с „лекота на поемането на тежестта си“, както и с жив двигателен импулс, породени от активността на задницата.

Положението на главата и шията на коня при събраните алюри естествено зависи от нивото на подготовката му и донякъде от неговото телосложение. Събраността се отличава с повдигане на шията с лекота, образувайки хармонична извивка, тръгваща от раменете до задтилъка, който се намира в най-високата точка, като носът е леко напред от отвеса. Въпреки това в момента, в който ездачът приложи помощите си, за да постигне моментен събиращ ефект, главата може да заеме положение повече или по-малко на вертикалата. Извивката на шията е пряко свързана със степента на събирането.

По-интензивното сгъване на задните крака кара центъра на тежестта да се измества по-далеч назад, което води до по-голяма лекота на предницата.

Благодарение на систематичното развиване на събраността конят ще демонстрира подобрено качество на естествените движения. Благодарение на по-голямата ангажираност на задните крайници и лекотата на раменете алюрите ще изглеждат по-леки и по-свободни. Чрез развиването на импулс, конят ще демонстрира повече каденция. Само чрез истинското развиване на събраност може да се постигне впечатляващо удължаване на крачките.

Събраният кон създава впечатление, че се движи нагоре по склон.

Стъпките и маховете се съкращават, но активността/импулсът се запазва, което кара движенията на коня да изглеждат по-каденцирани.

„От събраността ездачът използва енергията за удължаването; от удължаването взема импулса за събраността.“

Степента на събраност, която се изисква в изпитанията на всяко ниво е такава, че конят да може да изпълнява изискваните движения леко и гладко. Следователно, недостатъчната събраност води до загуба на подчинение, защото конят не е способен да изпълнява движенията с лекота и гладкост.

dressage.bg е разработен с помощта на: